Разбира се на този въпрос не може да се отговори еднозначно тъй като всеки от нас е с различен работен седмичен график, едни от нас имат и други хобита,други пък са със семейства, бизнес, близки за които да се грижат и т.н. Ако не сте професионален спортист, нормално е да съобразявате тренировките си с битовите задължения.
Много зависи и натоварването с което ще подходите. На 50% от възможностите 5 пъти седмично не е същото като на 90% при два пъти седмично. Голямо значение има и естеството на физ.натоварване. Спортове изискващи генерирането на голяма сила (Трибой, Силов многобой, Вдигане на щанги, Спринтове) за отрицателно време изискват напълно възстановена нервна система. Нещо което се случва бавно в процеса на почивката. Докато други спортове разчитащи на елемента издържливост, могат да се практикуват една идея по – често. И въпреки всичко казано дотук, можем в общи линии да обобщим нещата по следния начин:
Много зависи и натоварването с което ще подходите. На 50% от възможностите 5 пъти седмично не е същото като на 90% при два пъти седмично. Зависи и от продължителността на тренировъчната сесия. Зависи и от това дали допълнително си приемат препарати и хим.субстанции за подобряване на физическите качества.Голямо значение има и естеството на физ.натоварване. Спортове изискващи генерирането на голяма сила (Трибой, Силов многобой, Вдигане на щанги, Спринтове) за отрицателно време изискват напълно възстановена нервна система. Нещо което се случва бавно в процеса на почивката. Докато други спортове разчитащи на елемента издържливост, могат да се практикуват една идея по – често. И въпреки всичко казано дотук, можем в общи линии да обобщим нещата по следния начин:
1. Един път седмично.
„Загубената кауза“
Това е възможно най – лошият сценарии, тъй като дори не можем да говорим за какъвто и да е ефект при него. Реално имаме 1-2 часа натоварване и стимулация на тялото, която се повтаря отново след близо 168часа. Т.е. съотношението 1:167 тренировка – почивка въобще не ни е от полза. Също както не можем да научим чужд език или някакво умение, ако го практикуваме веднъж в седмицата, така и тук тялото ни няма как да се адаптира към натоварването.
2. Два пъти седмично.
„Икономичният вариант“
Това е може би вариантът, който повечето от вас биха предпочели предвид натовареното си ежедневие. Тук вече за цяла седмица имаме двойно по – голямо натоварване за разлика от първия вариант. Практиката показва, че два пъти седмично всъщност дават възможност на тялото да се адаптира, да забърза метаболизма си и да развие двигателните умения, но с доста бавно темпо. С други думи, ако това е единственият ви вариант, не очаквайте резултатите да дойдат бързо. Ще ви се наложи да си увеличите сроковете при всички положения.
3. Три пъти седмично
„Златната среда“
Най – голяма разлика в напредъка можем да забележим именно при промяната от 2 на 3 пъти седмично. При три пъти се създава една доста оптимална среда при която успешно можем да редуваме дните на принципа работа – почивка – работа – почивка, без да залитаме прекалено много в едната крайност.
4. Четири пъти седмично
„Колкото повече – толкова повече“
Ако към третия ден добавим и четвърти, отново ще успеем да ускорим процеса още повече и да постигнем по – бързо нашите резултати. Ефектът няма да е толкова осезаем колкото между преходът от втора, на трета тренировка, но отново ще можем да ускорим процеса на работа, а от там и резултатите.
5. Пет пъти седмично
„Само за „богопомазаните“
Повечето хора разсъждават по следния начин ; Колкото повече = толкова по – добре. И донякъде са прави. Същото може да важи и за тренирането 5 пъти седмично, но само при определени условия. Все пак нека не забравяме, че тялото разполага само с 2 дни, в които да се възстанови. В това число не влиза само мускулатурата. Влизат и стави, нервна система, метаболизъм, хормонален баланс и т.н. Ако трениращият не работи (напр. е ученик или студент) и/или е още в юношеска възраст, този вариант може да е се окаже подходящ за него и добавянето на още една тренировка в седмицата да благоприятства още повече за развиването на физическите му качества и фигурата. В противен случай обаче 5-дневната трен. седмица би следвало да се избягва тъй като тя не предоставя достатъчно свободно време на трениращият да се възстанови едновременно и от това което се случва през деня и от натоварванията в залата. Като добавим и допълнителното ценно време, което трябва да се инвестира, този вариант не е особено примамлив за доста хора, които са решили да се занимават със спорт или фитнес.
6. Шест пъти седмично
„6 = кариера“
Само и единствено професионални спортисти и състезатели работят на високи обороти с такава честота. Само там където храната , възстановяването, препаратите могат да се следят под лупа, може да говорим за този вариант. Честно казано дори и професионалните атлети се възползват от редуване и въртене на натовареността през седмицата и/или месеца (т.нар. трен.цикли) с идеята да не претренират в даден момент, тъй като при 5-6 пъти натоварване седмично, шансът това да се случи е огромен. Така че ако не сте решили да ставате новия Надал или Шварценегер, този вариант не ви върши особена работа.
7. Седем пъти седмично
Аналогично на горния вариант. Напълно безсмислен вариант, освен ако не тренирате изцяло и единствено като хоби и всяка тренировка не ви е повече от ¼ от възможностите. Т.е. правите нещо колкото да се раздвижите. Дори и да сте от малкото хора, които го правят с такава цел, строго препоръчвам да сменяте, въртите и редувате заниманията. А и все пак да правите едно и също нещо всеки ден, едва ли ще ви носи кой знае какво удовлетворение.