Ние сме хора. С рационално мислене. А за рационалното мислене и висшия интелект е изключително важно всичко да има някаква измеримост. Дистанция – метри, километри, футове, инчове, лакти и т.н.; Скорост – км/ч, мил/ч., възли и т.н.; Време – час, минута, секунда, наносекунда и т.н. Не е по – различно и при замерването на единица маса. И благодарение на математиката и въпросните величини, техническият ни прогрес е продължил и продължава да се развива вече няколко хилядолетия. Дали обаче тези цифри са акуратни и могат да ни служат като ориентир, когато се изпишат на 3 пръста разстояние пред палците ни, докато тъжно поглеждаме надолу, за „апокалиптичната присъда“?
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да обърнем внимание на следните особености:
1. H2О и ролята му в организма
Позволете ми да започна с едно клише: Близо 65% от човешкото тяло е вода. В зависимост от пола, възрастта, структурата на тялото, този процент може да фигурира, но средно статистически погледнато, това е количеството. Не само, че това органично съединение представлява повече от половината тегло в човешкото тяло, то е и така да се каже, „най – оборотното“ . Пот, урина, секрет, сълзи; Всяка една система в човешкото тяло е зависима от водата и я използва, за да може нормално да протекат всички нужни химичните и физични процеси.
С други думи, в зависимост от ежедневната ни физическа и психическа натовареност, начинът ни на хранене и хидратация, здравословното ни състояние, сезона и куп други фактори, количеството H2О може да варира значително.
Според направени проучвания от Хавайския университет, човешкото тяло може да изгуби между 0.8 и 1.5л вода при едночасов джогинг*. Разбира се, количеството варира и зависи от самия организъм, интензитета на тренировката и др. фактори, но средно спокойно можем да кажем, че един литър течности напускат тялото ни при такъв вид натоварване. Тоест само от една тренировка, можем да изгубим повече от един килограм и това да ни заблуди, че сме изгорили същото количество ненужна мастна тъкан. Валиден е и обратния случай: Ако сме се хидратирали по – стабилно и същия ден не сме имали усилено физическо натоварване;
Извод: Само по този параграф, телесното ни тегло може да варира с 1-1.5кг.
За справка, същото количество течност можем да загубим и за 15мин. Сауна или 45мин. на открито, на слънце в жежък юлски ден.
*Длъжно е да отблежим, че всъщност това не е количество течности изразходвани по време на самата тренировка под формата на потене, а като цяло изгубена вода от самата тренировка + възстановителния процес от нея.
2. Отделителната система
Нормалният капацитет на здрав пикочен мехур е около 500мл за жените и 700мл при мъжете. Т.е. ориентировъчно до 500г урина може да се задържи, преди да се облекчим в „малката стаичка“. Следвайки тази логика, дни в които нямаме възможност или забравяме да се хидратираме често, чрез урината можем да „олекнем“ с приблизително до 1кг в зависимост от това, колко често използваме тоалетната и колко течности сме приели през деня.
3. Храносмилателната система
Всеки ден ние сме принудени да си задоволяваме още една нужда в тоалетното помещение. Тук е доста трудно да се изчисли колко точно отклонение може да се окаже върху кантара, тъй като всеки човек е с различни хранителни навици и количеството приета храна от него е различна, но накратко казано, можем да разгледаме нещата по следния начин:
Мъже
По статистика, мъжете изяждат между 1.5 и 2.5кг храна на ден.
От това количество, доста малък процент остава като отпадъчен материал т.е. фекална маса, тъй като повечето храни са с високо съдържание на вода и др.органични съединения, които се абсорбират от тялото. Прието е, че на всяко изхождане изхвърляме близо 100гр. ненужна биомаса.
Т.е. ако приемем, че средностатистическият мъж изяжда по 2кг. храна на ден и три пъти използва тоалетната по – голяма нужда, т.е. близо 1.5кг ще се складират в него и ще изчакат момента си да бъдат ополозотворени.
Жени
По статистика, жените изяждат между 1 и 1.5 – 2 кг храна на ден.
Аналогично на гореизложения пример с мъжете, на ден в женския стомах може да се складира допълнително до 1.5кг в резултат от дневното хранене.
Извод: Много е трудно да се доверим и тук на кантара, тъй като дори и при замерване сутрин на гладен стомах и празни черва, пак не можем да получим особено акуратна цифра. Никога не знаем реално какъв процент от теглото ни е ферментираща в стомаха храна и 0.5кг,1кг, а понякога и повече отклонение в кантара, може да са резултат именно от този фактор, а не от свалена излишна подкожна мазнина, както ние си мислим.
4. Мускулна маса или сланинка
Някога замисляли ли сте се, защо дори и най – ниските професионални бодибилдъри тежат изумителните 100+ килограма, а са без грам мазнина. Причината е изключително проста: Мускулната маса тежи много повече от мастната тъкан. При еднакъв обем от двата вида тъкан, съотношението в теглото е 3:1. Или с други думи: 1см3 мускулна тъкан е 3 пъти по – тежък от 1см3 масти. Така че кантарът може да показва 80+ килограма, но ако водим активен начин на живот и сме редовни в залата, а дрехите ни постоянно се „големяват от самосебе си“ своя размер, то има голяма вероятност цифрата върху циферблата да е благодарение на плътната активна мускулна тъкан, която сме изградили с времето.
Извод : При такъв сценарии, имаме повод да се радваме, че сме задържали теглото си, или сме качили кило или две отгоре, ако не забелязваме друга очевидна причина за притеснение.
5. Костна плътност
Също като при мускулната тъкан, костната тъкан може да е с различна плътност в зависимост от това дали спортуваме, от цялостното ни здравословно състояние или от генетиката ни. Често тази разлика между различните хора е минимална, от порядъка на не повече от 3-4% от теглото на цялото тяло. Или с други думи, ако чисто хипотетично вземем два напълно еднакви индивида (80кг) по всички нужни показатели (ръст, % мазнини,% мускулна маса, водна задръжка и т.н. и т.н.), разликата в теглото им (поради различната костна плътност) няма да е повече от 2-3кг.
Извод: Не е нужно да се сравняваме с близък човек, който е с идентична на нашата осанка и сходен начин на живот на нашия, тъй като както виждате, дори и нещо което може да е заложено чисто генетично и да се е предало от родителите ни, да ни отклони допълнително стрелката на кантара в едната или другата посока.
Как, ако не с кантар?
Освен кантарът, вече има доста начини за следене на нашето тегло и т.нар. body composition. Има калипери, водни тестове, BMI теглилки и апарати и т.н. За мен обаче най – сигурни си остават следните 3 стари изпипани метода:
- Дрехите – Дрехите винаги могат да са добър показател за това как се движим в процеса ни на работа. По – широка талия, по – тесни подмишници, по – прилепнал плат към гръдната или коремна обиколка в повечето пъти са много по - добър наставник и от най – точния кантар.
- Огледалото – Използвано на празен стомах сутрин, на едно и също място, под един и същи ъгъл, под една и съща светлина и фотографирайки ежеседмечния или ежемесечен прогрес, може да ни е най – сигурния показател за естетическия ни прогрес.
- Близки и приятели– Близки и приятели, които не са ни виждали със седмици или месеци, също често могат да дадат по – обективна картинка от цифрите. Човешкото око (Или по – правилно казано - човешкият мозък) свиква да запаметява последният образ, който сме забелязали на даден обект или предмет. По този начин той винаги използва този образ като база за сравнение всеки следващ път, когато забележи същия този обект или предмет. Ние самите се виждаме почти всеки ден пред огледалото. Същото важи и за най – близките ни хора. Човек който обаче не ни е зървал за дълъг период, много лесно и бързо може да ни информира къде и колко сме се променили във времето.
- Шивашкият метър - Макар и остарял метод, той също може да ни спомогне за тази цел, стига да извършваме замерванията по едно и също време и при еднакви условия.