45мин. На пътеката ...30 мин. На крос-тренажьора ... 20мин. Коремни преси... бърз душ ... Смути за закуска ... марш към офиса. И това не беше само редовния понеделник. Катя беше преценила, че трябва да се стегне и влезне във форма още след изтичането на последната й лятна отпуска. Тя беше твърдо решена, че всеки ден ще отделя време за тази „мантра“. Понеделник ... кафе, пътека, велоергометър, коремни преси, душ, закуска, работа. Вторник – повтаряме цикъла. Сряда - ... сряда не се сяда... ходом към залата... четвъртък... петък ... дните се изнизваха един след друг. Резултатът не закъсня... Катя отслабна... преди тя никога не беше влизала в зала, но ето че нещата се случиха... кантарът вече си отдъхваше, когато девойката смело стъпваше на него. Даже и той самият не бе предполагал, че ще изпише подобни цифри. Но нещо притесняваше Катя ... и то доста... Кантарът доволен, инвентарът в гардероба пак е за смяна... но... визуално нещата не изглеждаха толкова позитивно. Отпусната и висяща кожа, липса на тонус и сила рано сутрин, паласките хвърляха по един грозен поглед изпод последната гънка на блузата, структурата беше станала още по – вяла, а имунитета беше „пръв приятел“ на инфекциите. Психиката също трудно удържаше фронта; Постоянните лишения, намалените калории и досадните монотонни часове в залата си плащаха цената. Мотивацията от първите седмици я нямаше. Постепенно дисциплината отстъпи място на глада и изкушенията. Желанието се пречупи пред очакваните резултати. Катя беше съсипана, спря да посещава фитнеса, спря да се наслаждава на смутитата. Приятелите в залата вече почти бяха забравили за нея. Единици от тях се сещаха и си шушукаха, че може би е изпаднала в депресия покрай големите й очаквания. А дали наистина очакванията са били големи, или просто стратегията й грешна....
Катя, заедно с много други девойки споделя една и съща съдба ... съдбата на разочарованата дама, която трескаво бърза да се качи на кардио уреда и по време на тренировката, да навърти толкова оборота, колкото епизоди на „Дързост и красота“ са циркулирали в пространството на БНТ. Ако обаче тази стратегия не работи, коя би спомогнала за осъществяването на по – горе изброените цели? Отговорът е лесен : Катя дори веднъж не беше доближавала стойката с дъмбели, нямаше никакво понятие за какво служи пудовката, не успя и да се дореди до стойката за клек. Нашата героиня беше „унищожила“ напълно и малкото съществуваща по нея мускулатура с коктейл от непрекъснато и дълготрайно кардио и нискокалорични диети, разчитащи само на плодове и зеленчуци. Беше се принудила да яде колкото за тренировка, да поддържа тяло колкото за тренировка, да живее ежедневието си на базата на тренировката.
Липсата на силови движения, които да поддържат мускулите и сухожилията живи и активни, беше съсипала един нейн допълнителен консуматор на енергия – мускулната маса. Тя не знаеше, че тялото гори много повече калории в покой, когато мускулите са в т.нар. анаболна фаза. Че когато мускулът се използва силово, част от него се разгражда, здравият ни организъм изразходва още енергия, за да го възстанови и за да създаде и резерв към него, който да го подготви за следващата тренировка. На Катя й липсваше базов метаболизъм. Тоест тя нямаше как да изразходва големи количества калории, след като излезне от залата. Това в комбинация с липсата на храни, които да стимулират процеса на възстановяване и да създават предпоставки за нови, по – тежки тренировки и нови по - засилени метаболитни процеси, създаде един организъм, който привикнал към изтощителното кардио, отказваше вече да гори мазнини и прибягваше към разграждане на други важни тъкани.
В един такъв сценарии, кардиото спира да работи. Първо, защото организмът се адаптира към него и единственият вариант който остава е от 30мин, да увеличим на 45мин ... после на час... после на повече ... и така докато се наложи досадно да киснем на велоергометъра по няколко часа на ден. Второ – имаме разграждане на мускулна маса, загуба на сила, на рефлекси, на мощност и координация на движенията. Когато прекалено много тласкаме тялото и неговите физически възможности само в единия край на спектъра, то започва да губи от другия край, за да освободи ресурс. Всички тези загуби се характеризират най – вече и със загуба на мускулна маса, която представлява един постоянен консуматор на енергия в човешкото тяло ! По – малко мускулна маса = по – малко изразходвани калории, за да се поддържа въпросната тъкан жива и функционираща.
И така, какво е кардиналното решение за Катя по отношение на тренировките. (за храненето ще разгледаме в друга статия по – подробно нещата).
Катя трябва да се запознае с възможностите на залата отвъд карето с кардио уредите. Ако приемем, че залата която тя е посещавала е една средностатистическа зала с базово оборудване, то тя трябва не само да включи в тренировките, но и да направи от първостепенно значение силови упражнения с тежести, ластици, въжета, собствено тегло и др. аксесоари или машини, които дават възможност да се увеличи силата и силовата – издържливост на трениращия. Вариантите й са два :
1. Да се остави в ръцете на компетентен треньор, който да й посочи грешките
2. Сама да отдели солидно количество време в разучаване на въпросните движения и варианти, които оборудването ще й предложи.
Когато говорихме с приятели на Катя в залата, те убедително споделиха, че неведнъж младата девойка е бягала от тежестите като дявол от тамян, носейки в себе си страха, че те ще я направят масивна, мъжествена и едра. За жалост тя вярваше повече на фитнес индустрията, популяризираща дадени продукти повече, отколкото на приятелите й, които бяха наясно, че само с хормонални препарати може да се убие „женското“ в една тренираща млада жена на нейната възраст.
Какво се случи с Катя ... не мога да ви кажа, знам колкото и вие. Но наскоро „едно врабче“ ми сподели, че клетото момиче стои на тъмно вечер и препрочита и препрочита отново и отново този разказ, опитвайки се да попие всяка една подробност, която може да й даде втори шанс, за да се почувства отново добре и да изпита удоволствието в залата и извън нея, което изпитват много хора, посветили се на този начин на живот. Катя, където и да си, успех ! Аз не съм се отказал от теб, приятелите не са се отказали, треньорите не са се отказали ! Животът е пред теб, човек греши докато е жив! Горе главата, използвай я, греши, учи, опитвай пак и пак, защото именно в това се крие красотата на пътешествието наречено живот !
Автор : Антон Лазаров